Новини и събития
Начало > Новини и събития > ВНОС СРЕЩУ ВНОСА – СЪСТОЯНИЕ НА ЖИВОТНОВЪДСТВОТО И ПТИЦЕВЪДСТВОТО В РФ
ВНОС СРЕЩУ ВНОСА – СЪСТОЯНИЕ НА ЖИВОТНОВЪДСТВОТО И ПТИЦЕВЪДСТВОТО В РФ
14.04.2016
14.04.2016 - 14.04.2016
Съществува мнение, че за изпълнението на програмата за заместване на вноса е необходимо само да се забрани вноса на чужди стоки в Русия, а след това автоматично ще се освободят места за местните стоки. Но в селското стопанство и по-специално в животновъдството и птицевъдството такъв подход не работи.
Фермерите от много региони на Русия купуват и внасят западни породи и кръстоски, както и технологии. По такъв начин руското птицевъдство и свиневъдство успява почти напълно да спечели вътрешния пазар. Водещите производители използват този подход в продължение на много години и това води до добри резултати.
Всички успехи на руското свиневъдство и птицевъдство, донесли много милиарди на индустрията, се дължат на вносните породи и кръстоски. Без това не е възможно да се постигне оптималният баланс между цена и качество, какъвто е в момента. С други думи, за да се победи вноса е нужен внос.
В интерес на истината трябва да се каже, че руската селекция също не се развива лошо. Например, в птицевъдството е известна кръстоската „Смена“, но тя е подходяща за ферми и частни стопанства. Едрият бизнес дори не мисли да работи с националната селекция, защото тя неможе да се сравни с вносните породи и кръстоски и ако руските компании преминат на руска селекция, то няма да има повече лидери в тази индустрия.
При много от най-големите производители на мляко в Русия, всички млечни крави са от породата Холщайн от Европа и Америка. Те са избрани, заради високият потенциал за добив на мляко: тази порода е призната от животновъдите като най-високо продуктивна.
Доскоро всички юници за стопанствата от породата Холщайн-Фрезийско са внасяни от чужбина. В зависимост от страната на вноса, пътя заема от 3 до 10 дни, един месец животни се държат в карантина и за пълната адаптация към новите условия са необходими до 3 месеца. Необходимо е да се взима предвид и фактора цена и епизоотичната обстановка в държавите на произход. Но благодарение на това, днес с породата Холщайн-Фрезийско напълно са оборудвани комплекси на световно ниво - за 3,6 хиляди и 4,6 хиляди глави.
Това не означава, че няма руски породи говеда. Има, но в малки количества, в отделни ферми (главно в Ленинградска и Московска област, както и в някои стопанства в Сибир). Това са ферми за разплод, които най-малко 30-50 години са се занимавали със селекция, като са използвали най-добрите бикове и в периода на перестройката не са загубили темповете за генетично подобряване на скотовъдството.
Местните породи имат и определено предимство. Това е тяхната приспособимост към местните условия, но производителността е по-ниска с 2-3 пъти. Съчетанието обаче между издръжливостта на руските крави с производителността на западните породи е малко вероятно: ръстът на производителността често снижава здравословното състояние и издръжливостта на организма на животните.
Същото е положението и с месодайните породи говеда. По данни на Националния съюз на производителите на говеждо месо в Русия, цялото съвременно животновъдство в страната се гради на основата на вноса на животни, такива породи като Ангус, Херефорд и Лимузин, внасяни от ЕС, Австралия и САЩ. И само райони с традиционно животновъдство все още поддържат казахската и калмицката породи, които са приспособени към сухите степни зони. Но с това техните преимущества свършват.
Успешното свиневъдство в Русия, също се гради на основата на вносните породи. В големите руски предприятия, местните породи се заменят с вносни породи. Причината е в това, че при местните породи репродукцията при животните е много малка, а за формирането на съвременни свинекомплекси са необходими около 5000 свине майки. За производство в големи мащаби използват главно три породи - Йоркшир (Large White), Ландрас и Дюрок, които се внасят от чужбина.
В птицевъдството също основна роля играят вносните породи и кръстоски. Високата производителност на руските птицеферми се дължи на тях. Повечето от успехите в птицевъдството през последните 15 години се дължат на вносните породи. Руските породи от типа Смена, аналогични показатели на производителност не дават. Отказа от местните устойчиви породи произтича предимно поради факта, че руските птицевъди са се научили да поддържат необходимите условия за птиците, а в добри условия вносните породи дават много по-добри резултати.
Вноса на породи за бизнеса технически не е проблем. Даже превоза на еднодневни бройлери и яйца със самолет не влияе особено на крайната цена в магазините, тъй като съществуващият марж покрива разходите за доставката им.
В млечното и местното животновъдство, поради значителната разлика в производителността между местните и вносните породи, производителите са принудени да правят големи разходи (една вносна крава струва около 1500 $). Но въпреки това, добитък купуват от западните страни, а след това сериозно инвестират в „поддържането на генетиката" – без това даже най-добрите животни не дават резултати. Всички показатели след доставката зависят само от работата на фермата.
В промишленото свиневъдство, използването на животни от местна селекция също е проблематично. Докато в другите страни винаги са залагали на производителността, то в Русия са акцентирали върху издръжливостта на майката и способността да произвежда потомство по пет-десет години подред. Но след петото потомство (което е след около 2,5 години), ако животните снижат показателите на многоплодие, прасетата се бракуват. Стига се до извода, че за нуждите на предприятията, които са заинтересовани производството им да е рентабилно, местните породи са неподходящи.
Тъй като пълната зависимост от вноса на породи е опасно, то големите агрохолдинги се замислят за създаването на свои собствени селекционно-генетични центрове. Но за сега „собствена генетика" е изключение от правилото, а не норма.
Бизнесът на месо- и млекопроизводителите, който зависи от вноса на едър рогат добитък, също е свързан със значителни рискове. И опасността е не само в прекратяването на доставките от чужбина. Вносните породи говеда са слабо адаптирани към руските фуражи и храни, изискват дълъг период на адаптация към местния климат (280-320 дни), в резултат на което смъртността на вносния добитък достига до 30% през първата 1,5 година. Затова е необходимо в животновъдство да се развива местната селекция на основата на чужд генетичен материал. Само в този случай, руските породи говеда ще имат шанса да станат по-привлекателни за фермерите в сравнение с чуждите породи.
За съжаление „своя селекция“ могат да си позволят малко компании и това не е изненадващо: за да се навлезе на пазара и се получи първата печалба са необходими десетки години. За да се спечели доверието на купувачите може да минат още петдесет години. А да се възродят руските породи е малко вероятно.
Така, че нещо ново от руската селекция в животновъдството не се очаква. А и не е нужно. Пилешкото и свинското месо се произвеждат успешно и без руски породи. По-важен е въпроса за възраждането на селекцията в сътрудничество с най-добрите чуждестранни компании. Това би било полезно не само за изпълнението на програмата за заместването на вноса, но и за безопасността на световната селекция.
Експертите прогнозират, че в следващите десетилетия този бизнес може да претърпи значителни промени, поради заплахи от епидемии и болести. Това може да се избегне само, ако селекцията се разсредоточи по цял свят, а не всички яйца да са в една кошница - в Германия, Канада и САЩ. С оглед на заплахите, селекционните центрове трябва да се намират в различни страни.
Министерството на земеделието се опитва да реши проблема с липсата на селекция, като създава мрежа от селекционно-генетични центрове в страната. Един такъв център в птицевъдството струва около 5 милиарда рубли, в свиневъдството - 3 милиарда рубли, а в животновъдството - 2 милиарда рубли. До 2020 г., за изграждането им ще бъдат вложени най-малко 12 милиарда рубли. Очаква се, че до този момент ще бъдат създадени най-малко три селекционно-генетични центрове в млечното животновъдство, не по-малко от четири в птицевъдството и пет в свиневъдството. Но това все още е само проект. Във всички случай, изпълнението на тези планове ще отнеме много години.