Икономика

През последните години България поддържа макроикономическа и финансова стабилност, което се оказа необходимо условие за успешно противодействие на негативните ефекти от световната финансова и икономическа криза. Така България понесе по-малки негативи в сравнение с много други страни. Ето и по-важните тенденции в развитието на макропоказателите:

От началото на 2010 г. се отчита забавяне на спада в българската икономика. За разлика от -1,9% и -0,4% спад на БВП съответно през първото и второто тримесечие на 2010 г., през третото БВП не се променя, а през четвъртото тримесечие БВП отбеляза растеж с 3,7% спрямо съответното тримесечие на предишната година. През първото, второто и третото тримесечие на 2011 г. растежът на БВП на годишна база е съответно 3,3%, 2,0% и 1,6% (По данни от НСИ, сезонно изгладени данни с корекция за разликите в броя на работните дни). По експресни оценки на НСИ, ръста на БВП през четвъртото тримесечие на 2011 г. е 1,5%, а за цялата 2011 г. 1.6%.

Бруто капиталообразуването през 2010 г. е 17,6 млрд.лв., и спада с 12% спрямо предходната година. През 2011 г. бруто капиталообразуването е 18,3 млрд. лв. или 4% повече от 2010 г.

Интензивността на инфлационните процеси през последните години беше повлияна в значителна степен от финансовата и икономическа криза. Нивото на инфлацията през 2011 г. остава ниско или 4,2%, а през 2013 г. само 1,6%, като през изминалата година средногодишната инфлация е била под 1% - 0,9%

Безработицата в страната през 2013 г. е достигнала 12.9%

В резултат на глобалната финансова криза и намаленото външно търсене българската промишленост забави високите темпове на развитие, които се наблюдаваха през последните годините преди 2008 г. От началото на 2010 г. се отбелязва тенденция на покачване на индексите на производството и оборота в промишлеността.

През декември 2011 г. промишленото производство е 106,5% от това през 2005 г., а оборотът на предприятията от промишлеността 167,6%.

В резултат на възстановяване на световните пазари от кризата, през 2010 г. износът на България отчита увеличение с 33% в сравнение с предишната година и възлиза на 15,6 млрд.евро., а вносът бележи 13% увеличение и е на стойност 18,3 млрд.евро. Търговското салдо за този период е отрицателно, в размер на 2,8 млрд.евро. През 2011 г. износът бележи растеж спрямо предходната година от 29,2%, а вносът от 19,9%.

Дефицитът по текущата сметка на платежния баланс. В края на 2010 г. текущата сметка отчита дефицит от -475.6 млн.евро (или 1,3% от БВП). В края на 2011 г. салдото по текущата сметка е положително в размер на 743,7 млн.евро или 1,9% от БВП.

Преките чуждестранни инвестиции в България. По данни на БНБ, ПЧИ в страната за 2010 г. възлизат на 1 778,5 млн.евро (или 4,9% от БВП). През 2011 г. в страната са навлезли преки чуждестранни инвестиции в размер на 1 064,5 млн.евро (или 2,7% от БВП).

Бюджетното салдо по Консолидираната фискална програма (КФП) към края на 2010 г. е отрицателно в размер на 2 783.4 млн. лв. Бюджетно салдо по КФП към края на 2011 г. е отрицателно в размер на 1 582.2 млн. лв. (2.1 % от БВП). За сравнение дефицитът за 2010 г. бе 2 822.8 млн. лв. (4.0 % от БВП) или на касова основа дефицитът по КФП през 2011 г. се подобрява номинално с 1 240.6 млн. лв. или от 1.9% БВП.

Държавният и държавногарантиран дълг продължава да намалява. Съотношението на общия държавен дълг към брутния вътрешен продукт е 16,7% през 2010 г. В края на ноември 2011 г. общият държавен и държавногарантиран дълг възлиза на 12,2 млрд.лева (или 16,0% от БВП).

Икономическата политика на българското правителство е насочена към развитие на три приоритетни сектора:

1. Информационни и телекомуникационни технологии;
2. Еко-технологии;
3. Здравни иновации;

С цел преодоляване на последиците от световната финансова и икономическа криза и за да гарантира постигането на икономически растеж и по-високи доходи и стандарт на живот на населението, правителството предприема следните мерки:

• Поддържане на макроикономическа и финансова стабилност - оптимизиране на правителствените разходи, преминаване към политика на балансирани бюджети и запазване на валутния борд;
• Благоприятна данъчна политика за развитието на българския бизнес– поддържане на ниски данъци и опростяване на данъчната система;
• Създаване на условия за развитие на сектори с по-висока добавена стойност с цел повишаване конкурентоспособността на икономиката;
• Подобряване на бизнес средата чрез намаляване на административната тежест - намаляване броя на регулативните режими;
• Насърчаване на инвестициите – приоритетно стимулиране на високотехнологичните сектори, намаляване на праговете за получаване на сертификат за клас инвеститор, обвързване на инвестицията със създаването на работни места;
• Ефективно управление на Европейските фондове – прозрачност на процеса на управление, възстановяване доверието на европейските партньори и активна комуникация и сътрудничество с тях, повишаване в средносрочен план на усвоените средства;
• Повишаване енергийната ефективност на българската икономика;
• Изграждане на цялостна институционална и законодателна рамка за управление на туризма;

Реализирането на приоритетите в икономическата политика на правителството ще спомогне за повишаване благосъстоянието на населението и ускорено сближаване на степента на икономическо развитие на България с тази на развитите страни от ЕС.